20 сент. 2017 г., 08:52  

Енигма със изваян профил и изящен крак

1.3K 8 16

В очите й долавях  лека  скука...

Син  облак дим  над нея се изви...

Разчетох: „К`во ли правя с тебе тука?!...”

Досада  на лицето се яви...

 

И трябваше да  предприема нещо,

за да не стане и си тръгне тя...

А търсех  нежност,  стихове  на свещи...

Надявах се да срещна любовта...

 

Забулена във дим, енигма  цяла,

с  изваян профил и  изящен крак!...

Душата ми, за обич закопняла,

подритваше ме тайно: „Пробвай  пак!”

 

Поръча си  поредното  дайкири...

Не му се чуди много - наведнъж!...

Оркестърът  излезе  пак да свири.

Поканих я като галантен мъж...

 

Надигна   се от масата – гемия,

разклащана от силен ураган...

По дансинга  понесохме се ние

във никъде невиждан странен танц...

 

Държах я здраво. Тъй държи се руля,

при разгневено, кипнало море.

Люлеехме се като кораб  брулен

от полудели, злобни ветрове.

 

Е, срам-не срам, ще абдикирам –

„коритото” пропускаше вода!

„Прощавай, драга, но ще се прибирам...”

Усещах, че задава се  беда.

 

Романтиката ме напусна  мигом,

прежалих  и изваяния крак.

Вечеря, стихове на свещи?...Стига -

на гнило бях готов да стъпя пак!

 

А татко ми от малък ме е учил:

„Щом   абонат е в  мокрия бюфет,

то  нищо хубаво не може да се случи

и нищо  няма да ти е  наред!...“

 

Тя плавно се изнесе на към бара,

стопи се в мрака с цвят на чер сатен.

Аз, облекчен, запалих си  цигара,

душата  ми възкликна в миг : „Спасен!...”

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Алекс, благодаря за вниманието, палавнице!...Радвам се, че харесваш стихчето!...Последният ред по обясними причини няма да коментирам!...
  • Да, другарче. Благодаря ти, че ми обясни. Пияничка е била дамата ))) Много любим! Прекрасен ден ти желая! Много си хубав на оная снимчица дето си си качил в профила.
  • Благодаря на всички, които обърнахте внимание на този стих и го коменирахте и оценявахте, приятели!
    Алекс, във всеки ресторант има едно място, близо до кухнята, където се приемат и изпълняват поръчките на клиентите за алкохолни напитки. Това е т.н. "мокър бюфет". А старите моряци са наричали гальовно-снизходително - "корито", малките плавателни съдове - рибарски лодки, риболовни корабчета и гемии, които често са пропускали вода, не са били много надеждни и постоянно се е налагало да ги ремонтират, за да не потънат някой ден...Та въпросната дама, абонат на "мокрия бюфет", която тук е уподобена на гемия, в състоянието в което се е намирала, също не е била никак надеждна поради фаталната си зависимост от алкохола...Та това е, което не ти беше ясно, нали?...
  • Тази енигма ти си я разгадал много бързо. Роберт, и с достойнтво си сложил край на забавлението...
    Само външна хубост не стига за любов.
  • Еее, само аз не разбрах какво е станало! Какво значи абонат в мокрия бюфет, някой ще ми каже ли? И " коритото" пропускаше вода" не го разбрах. Напишкала ли се е? Този е от петте най-любими стихове за мен! Въпреки че не разбрах причината да я зарежеш ми беше много смешно )) В любими! Цар си!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...