Стрък комунига и цвят от татул,
плод от напръстник и кървав божур,
пулсът забързан на юнската нощ
сила дарява със шеметна мощ.
Танцът на лятото в час откровен
тайнство заченато в ден обновен,
нежна отрова и сладка нега
думи сакрални изричам сега:
"Сънища ярки от мене вземи,
скитай, отлитай в далечни земи,
давам ти радост, покой и мечти
нека щастливо душата блести.
Нищо не искам в отплата за туй,
спри и се вслушай внимателно, чуй!
Пеят щурци и се гонят вълни,
в своя дворец ти сега се върни.
Щом падне нощ ти при мене ела,
чакат ни с теб още много дела,
две привидения в чудния мрак
бродим без грижи до изгрева чак...
© Мария Митева Всички права запазени