12.10.2020 г., 8:09 ч.

Епицентър 

  Поезия » Философска
183 0 1


Чували сме в пъти израза от веки:

" Историята помни!"

 

...от древните истории възпети,
с епохален предразсъдък, горди,

драматични, 
комични, 
смислени, логични...
Бойни, твърдоглави
пълководци мъдри 
или празноглави,
интересът им се къдри
в очевидните попари, 
а тях земляни - с болка сърбат,
реват и гняв се трупа, зъби скърцат...

 

Войни от миналото се събуждат с омраза насадена,
манипулативно в провокация човешката ни раса - обсадена.

 

Няма капчица морал,
ценностите този свят е подкопал.
Няма цвят в живота на едно, поне, дете,
заето с безобидна виртуалност
живее в собствената си реалност
и мисли себе си за право, 
не усеща накъде
се програмира мозъчното му поле...

 

Нов световен ред  - крои се, преподрежда,
пешките задвижват ход, някои ще мрат, 
мишките ще скляпат, ако не крадат,
герои - най-проклетите ще се провъзглят,
в спасителни заслуги себе си ще назоват.

 

Да се смея ли, да плача...

 

Пече се новата погача,
като в приказката ще се претъркулне,
ще обиколи света (твърди залги ще погълне),
после ще го преобърне...

 

Дано при онзи, който я замеси да се върне
да му приседне и повърне!

 

Вселената не ще прости
безочието черно, 
пророчеството ще открий
реалното ВЕЛИЧИЕ, нагледно!

 

Моля се, когато времето последно стане крайно,
да бъда горе - висините, всред "грабнатите" в тайно!

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??