Епилог
Наситена с безброй греховни страсти
Откривах красоти с притворени очи
Ограбена от истини „прекрасни"
Раздавах пламъка на своите мечти
Посрещаха ме със стени обрасли
Посрещаха ме с безброй лъжи
Даряваха ми „радости" ужасни
Затуй сега сърцето ми кърви
На края на света ограбена стоя
Не сещала ни обич, нито ласка
И питам се коя ли съм? Коя?
Кощмара на Лъжа сънят ми стряска
Ръката ми - протегната към хората
Отново бе избутана с омраза
Застига ме на старостта умората
Приканва ме в райските врати да вляза
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Erato Eratova Всички права запазени
