Dec 10, 2007, 10:07 AM

Епилог 

  Poetry » Phylosophy
605 0 9
 

Наситена с безброй греховни страсти

Откривах красоти с притворени очи

Ограбена от истини „прекрасни"

Раздавах пламъка на своите мечти

 

Посрещаха ме със стени обрасли

Посрещаха ме с безброй лъжи

Даряваха ми „радости" ужасни

Затуй сега сърцето ми кърви

 

На края на света ограбена стоя

Не сещала ни обич, нито ласка

И питам се коя ли съм? Коя?

Кощмара на Лъжа сънят ми стряска

 

Ръката ми - протегната към хората

Отново бе избутана с омраза

Застига ме на старостта умората

Приканва ме в райските врати да вляза

© Erato Eratova All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поетът за това е поет...подкрепям те! Поздравления за стиха!
  • Музата тъжи, но после всичко е ОК!

    Поздравявам те!!!
  • Намери красота и в болката, но не се привързвай към нея. Защото я търсим и когато я няма!
    Прегръщам те!
    ПС: към лир. геройня
  • Хубаво стихотворение.
    да...пишем и за тъжните си мигове...
    С обич.
  • А, в много добро настроение съм, но поетът затова е поет, за да пише и за тъжните моменти от живота
  • Добре пишеш!Дай по-ведро настроение!
    Сигурно можеш!
    Поздравления!
  • Ами не се олицетворявам с героинята, но какво да направя като такива рими ми идват
  • Здрасти!
    Рано е за епилог!!! Хубав е стиха, но боли.
    Поздрав и пожелания за много слънце
  • МНого болезнено за младите ти години...Дано не си лирическата, мила.
    Прекрасно стихотворение, безупречен рутъм, браво!!!
Random works
: ??:??