Dec 10, 2007, 10:07 AM

Епилог

799 0 9
 

Наситена с безброй греховни страсти

Откривах красоти с притворени очи

Ограбена от истини „прекрасни"

Раздавах пламъка на своите мечти

 

Посрещаха ме със стени обрасли

Посрещаха ме с безброй лъжи

Даряваха ми „радости" ужасни

Затуй сега сърцето ми кърви

 

На края на света ограбена стоя

Не сещала ни обич, нито ласка

И питам се коя ли съм? Коя?

Кощмара на Лъжа сънят ми стряска

 

Ръката ми - протегната към хората

Отново бе избутана с омраза

Застига ме на старостта умората

Приканва ме в райските врати да вляза

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Erato Eratova All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поетът за това е поет...подкрепям те! Поздравления за стиха!
  • Музата тъжи, но после всичко е ОК!

    Поздравявам те!!!
  • Намери красота и в болката, но не се привързвай към нея. Защото я търсим и когато я няма!
    Прегръщам те!
    ПС: към лир. геройня
  • Хубаво стихотворение.
    да...пишем и за тъжните си мигове...
    С обич.
  • А, в много добро настроение съм, но поетът затова е поет, за да пише и за тъжните моменти от живота

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...