10 дек. 2007 г., 10:07

Епилог 

  Поэзия » Философская
657 0 9
Наситена с безброй греховни страсти
Откривах красоти с притворени очи
Ограбена от истини „прекрасни"
Раздавах пламъка на своите мечти
Посрещаха ме със стени обрасли
Посрещаха ме с безброй лъжи
Даряваха ми „радости" ужасни
Затуй сега сърцето ми кърви
На края на света ограбена стоя
Не сещала ни обич, нито ласка
И питам се коя ли съм? Коя?
Кощмара на Лъжа сънят ми стряска ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Erato Eratova Все права защищены

Предложения
: ??:??