28.07.2015 г., 20:23

Епистемология на дървения философ

682 0 1

I


За самосъжаленията и още нещо,
един поет е казал преди време,
че се постигат само с вещо
и разрушително в теглото бреме.
Дали е прав самият аз не зная,
и нищо по въпроса не ще ви кажа.
Макар че идва всичко най-накрая
на мястото си. И тука ще замажа
със думи мъдри, смислени, но прости,
неистинни и пълни парадокси,
че всеки като мен е разбирач,
на хорските неправди познавач,
а сам-самин за себе си не знае
да се обади ли, или пък да си трае.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Joakim from the grave Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...