28.07.2015 г., 20:23

Епистемология на дървения философ

678 0 1

I


За самосъжаленията и още нещо,
един поет е казал преди време,
че се постигат само с вещо
и разрушително в теглото бреме.
Дали е прав самият аз не зная,
и нищо по въпроса не ще ви кажа.
Макар че идва всичко най-накрая
на мястото си. И тука ще замажа
със думи мъдри, смислени, но прости,
неистинни и пълни парадокси,
че всеки като мен е разбирач,
на хорските неправди познавач,
а сам-самин за себе си не знае
да се обади ли, или пък да си трае.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Joakim from the grave Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...