Jul 28, 2015, 8:23 PM

Епистемология на дървения философ

  Poetry » Civic
677 0 1

I


За самосъжаленията и още нещо,
един поет е казал преди време,
че се постигат само с вещо
и разрушително в теглото бреме.
Дали е прав самият аз не зная,
и нищо по въпроса не ще ви кажа.
Макар че идва всичко най-накрая
на мястото си. И тука ще замажа
със думи мъдри, смислени, но прости,
неистинни и пълни парадокси,
че всеки като мен е разбирач,
на хорските неправди познавач,
а сам-самин за себе си не знае
да се обади ли, или пък да си трае.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Joakim from the grave All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...