ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XXII. Епитафия за Деня на независимостта
Бездушието ни грях извечен
е от Содома и Гомора.
Но днес е твърде бързотечно.
По-страшно от вселенски мор е!
С неизлечими метастази
обхванало ни е отвред.
Не ще и Бог да ни опази
от тази суета-сует,
с която като в аксиома
сме сред инертен егоизъм,
търкалящи се по разлома
на ежедневните си кризи!…
Държавата ни с наколенки
се моли за пореден заем.
Европа е за нас партенка,
подхвърлена от фон дер Лайен…
Нравствеността ни е залято
от лани джибри из бидона.
Разнасяща се, миризмата
дори в съня ни ще ни гони…
Какво красиво да напиша
за етноса хилядолетен?...
Днес стегнал е докрай каиша.
Преливащ от човешка смет е -
с натрапчивите силиконки
и анаболните момчета,
които си устройват гонки
дори по жълтите павета!…
Откриваш трудно добротата
сред куп от меркантилна плява,
щом от заплата до заплата
живееш, за да потребяваш…
И чувам как от гроба громко*
ни питат Аспарух и Левски:
“Защо България, потомци,
обърнахте на зла гротеска?!”
24.09.2023 г.
Б.а.
* Книж. Нареч. от громък; гръмко.
Владислав Недялков
© Владислав Недялков Всички права запазени
Адмирации!