13.08.2008 г., 10:39

Епизод от реалния живот

1.3K 0 17


Моля, не поставяйте оценки!



Намериха го в контейнер.
Голо. Уплашено.
Прегърнало опърпано мече.
Някой го беше забравил.
Нарочно.
Това същество бе нечие дете.
Измежду всички боклуци.
Захвърлено.
Като парцал в прахта.
То се чувстваше –
изгубено.
Без дом и майчина ръка.
Не знам.
Не искам да мисля.
Защо някой би сторил това?
Но, Господи!
Защо се случва?
Боже, колко мъка има по света!

19.07.2008г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...