14.08.2018 г., 4:08

Епопея на тъмната бездна

979 0 0

Изгрява черното знамение
на онзи забравен небосвод,
нарисуван за теб и мене.
Не беше ли във друг живот
това, което ни привлича
към малката ни тъмна бездна?
Дори не знам дали сме се обичали,
но в нея все тъй исках да изчезна…
Когато хоризонта те открадна,
намерих си други небеса,
научих се без безпощадност
да дишам. И без сластта
да бъде магнита на душата ми.
Когато хоризонта те открадна,
не дишах дълго. Въздуха се клатеше.
И цялата вселена се разпадна.
И днес хоризонта ме предаде,
и аз се блъскам в купища стени,
които сама си създадох,
и зад които не може да влезеш ти.
Върни се пак там, където забрави
за нашта малка, черна тайна.
Върни се… Нещо в мене се дави,
говори ми за някаква безкрайност,
в която с сърце само се дишало,
колкото и черно, и дълбоко да било.
Върни се… Мое знамение, изписано…
Преди да пропукам този син небосвод,
който все още ми е твърде ярък,
но който след тебе беше ми дом.
Казвам ти „не“ и шанса е малък.
Но ти знаеш как се чупи вълнолом…

 

14.08.2018г.
гр. Сопот

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...