Изгрява черното знамение
на онзи забравен небосвод,
нарисуван за теб и мене.
Не беше ли във друг живот
това, което ни привлича
към малката ни тъмна бездна?
Дори не знам дали сме се обичали,
но в нея все тъй исках да изчезна…
Когато хоризонта те открадна,
намерих си други небеса,
научих се без безпощадност
да дишам. И без сластта ...