23.12.2016 г., 12:30

Ерген

590 0 1

Събудих се в един и гледам
леглото в стаята ти – пусто.
Така бе цялата неделя -
помислих с шестото си чувство.

 

В два, проверка пак направих.
Не се излъгах да те видя.
Яда си в кухнята оставих,
отбор по сумо ще завиди.

 

В три, леглото пак е празно.
Броих звездите, пет минути.
Сложих нервите си в ваза,
а тя от тежеста се счупи.

 

В четири, пак проверявах.
Пак непокътнато леглото.
Защо изобщо се надявах
в успех? Нали играех тото?

 

В пет - цигара на балкона.
Пиян до люлката се клати.
Вземах си бързо телефона
и кратък СМС си пратих.

 

В шест вратата се отвори
и ти застана срещу мен.
- Лягай си! Ще поговорим!...
Просветваше започващ ден.

 

Ти се усмихна и ми спомни,
че бях аз някога ерген.
Счупи стойката ми. - стомна.
Грехът ти беше опростен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...