Събудих се в един и гледам
леглото в стаята ти – пусто.
Така бе цялата неделя -
помислих с шестото си чувство.
В два, проверка пак направих.
Не се излъгах да те видя.
Яда си в кухнята оставих,
отбор по сумо ще завиди.
В три, леглото пак е празно.
Броих звездите, пет минути.
Сложих нервите си в ваза,
а тя от тежеста се счупи.
В четири, пак проверявах.
Пак непокътнато леглото.
Защо изобщо се надявах
в успех? Нали играех тото?
В пет - цигара на балкона.
Пиян до люлката се клати.
Вземах си бързо телефона
и кратък СМС си пратих.
В шест вратата се отвори
и ти застана срещу мен.
- Лягай си! Ще поговорим!...
Просветваше започващ ден.
Ти се усмихна и ми спомни,
че бях аз някога ерген.
Счупи стойката ми. - стомна.
Грехът ти беше опростен.
© Валентин Йорданов All rights reserved.