21.10.2022 г., 10:52

Ергенско

1.2K 0 1

С вещица се запознах,

туй по-късно го разбрах.

Беше тя учтива, мила

и във ъгъла се свила.

 

Аз, нали съм тъй внимателен,

към жените състрадателен,

тръгнах да я заговарям,

път към нея да отварям.

 

Май късметът ми избърза-

тя веднага ми се върза.

Без да губим и минута

към къщи хванахме маршрута.

 

За там няма да приказвам

и със думи да замазвам

среднощният ни секс-конгрес,

че, губите ще интерес.

 

Лошото след туй се случи-

тя адресът ми научи

и сега, посред нощИте

все ми хлопа по вратите.

 

Имах ли още мерак

бих я канил пак и пак...

Обаче, тръпката изчезна!

Как от туй аз да излезна?

 

А тя си иска, настоява...

Сякаш съм и дойна крава!

Дайте ми съвет, бе, хора!

Все пак,от моят сте отбора!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....