30.06.2010 г., 11:21

Еротичен танц

1.3K 0 7

 




Посочваш ме с поглед пак порочно,
за горещия си танц на лунна светлина,
лудуваме с теб безкрай разкошно,
по дяволите, настъпва утрин хладна.

Извикваш ме с глас съвсем различно
и следите насочваш към твоята врата,
вземи на заем още чувство хищно,
за да ме понесеш огнено в ритъма.

Притискаш ме все така критично,
за танца ни на друга не бих те дала,
той играе се с нощния ни пулс ритмично
и в топлите звуци съм се разгоряла.

Танцуваме  и се кършим плавно,
мечтаем и се въртим почти в кръг,
и свличаме се на земята съвсем бавно,
притиснали се и останали без дъх.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • longin, благодаря ти за поетичния коментар!
  • Какво по красиво от това в танц да се върти една душа
    Без дъх под лунна светлина да бъде с друга близка по съдба...
    Върти ни танца луд.....светът с танца става друг!!!Поздрав!!!
  • Радвам се, че я усещаш така, Марина. Благодаря ти от сърце!
    Благодаря и на теб, Никол за топлия коментар. Приятно пребиваване и за в бъдеще сред римите ми!
  • !!!Тук има поезия и то каква - сърцеразбиваща!!!
  • хубаво и страстно...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...