Jun 30, 2010, 11:21 AM

Еротичен танц

  Poetry » Love
1.3K 0 7

 




Посочваш ме с поглед пак порочно,
за горещия си танц на лунна светлина,
лудуваме с теб безкрай разкошно,
по дяволите, настъпва утрин хладна.

Извикваш ме с глас съвсем различно
и следите насочваш към твоята врата,
вземи на заем още чувство хищно,
за да ме понесеш огнено в ритъма.

Притискаш ме все така критично,
за танца ни на друга не бих те дала,
той играе се с нощния ни пулс ритмично
и в топлите звуци съм се разгоряла.

Танцуваме  и се кършим плавно,
мечтаем и се въртим почти в кръг,
и свличаме се на земята съвсем бавно,
притиснали се и останали без дъх.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • longin, благодаря ти за поетичния коментар!
  • Какво по красиво от това в танц да се върти една душа
    Без дъх под лунна светлина да бъде с друга близка по съдба...
    Върти ни танца луд.....светът с танца става друг!!!Поздрав!!!
  • Радвам се, че я усещаш така, Марина. Благодаря ти от сърце!
    Благодаря и на теб, Никол за топлия коментар. Приятно пребиваване и за в бъдеще сред римите ми!
  • !!!Тук има поезия и то каква - сърцеразбиваща!!!
  • хубаво и страстно...

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....