Есента съблича всички дрехи.
Падат лекомислено върху пода.
Със зъби вятърът отваря копчето
от деколтето на задъхана топола.
Политат мъхове - въздишат в простора.
На токчета стоят мимози – елегантни,
с пъстроцветни рокли на плисета.
Атлазната им мекота докосва
страстно, целува клони на дървета.
И някъде във времето между секунди
се чува мощен звук на акордеон –
трепти металната пластинка на сърцето. ...