18 окт. 2018 г., 12:52

Еротична есенна картина

1.9K 4 5

Есента съблича всички дрехи.

Падат лекомислено върху пода.

Със зъби вятърът отваря копчето

от деколтето на задъхана топола.

Политат мъхове - въздишат в простора.

На токчета стоят мимози – елегантни,

с пъстроцветни рокли на плисета.

Атлазната им мекота докосва

страстно, целува клони на дървета.

И някъде във времето между секунди

се чува мощен звук на акордеон –

трепти металната пластинка на сърцето.

По клавишите танцуват като луди

всички нощни пеперуди.

Свети единствено Луната,

която е стаила дъх пред голотата.

Душата - в четка на художник във

вечността рисува – прегръдката

на въглените в пламтящата камина.

Не се остава жив, след листопад от огън!

Възкръсваш като рамонда -

в стих, когато за любов отново

си готов!

18.10.2018г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тодорка Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...