Не си отивай,
когато съм все още гола,
облечи ме в своето сбогуване,
с тази нова мразова усмивка
не ме облекчавай,
разтвори ме за последно -
разгадай най-после тази разлика,
която ни разсича,
нека това в очите не е порив,
нека това по устните не е трепет,
нека това на сърцето не е рана,
нека бъде всичко танц
или любовен акт
на емоцията ми и твоя отказ,
безплътно,
но да не щадим телата,
поробени от неизказаното,
обезмири ги,
аз ще им дам песен...
не си отивай,
аз съм гола
но още можеш да ме съблечеш,
и все да бъда
твоята загадка
© Някоя Си Всички права запазени