Не си отивай,
когато съм все още гола,

облечи ме в своето сбогуване,
с тази нова мразова усмивка
не ме облекчавай,

разтвори ме за последно -
разгадай най-после тази разлика,
която ни разсича,

нека това в очите не е порив,
нека това по устните не е трепет,
нека това на сърцето не е рана,

нека бъде всичко танц
или любовен акт
на емоцията ми и твоя отказ,

безплътно,

но да не щадим телата,
поробени от неизказаното,
обезмири ги,

аз ще им дам песен...

не си отивай,
аз съм гола
но още можеш да ме съблечеш,
и все да бъда

твоята загадка