Два погледа кръстосват се във тишината…
Емулсия от феромони, тих пожар…
Импулс, накарал тялото да тръпне във тъмата…
Движения по-плахи и от тези на стъклар…
Докосване! Донесло хиляди сантименталности…
Целувка! Учестено дишане… Екстаз!
В едно се сливат две индивидуалности…
И става нежно, като… джаз.
Игра! На въображение… И милиони спомени тепърва ще се случат…
Отгоре! После пък отдолу… Истински контраст!
Желания от вчера и до днес прикривани…
Освобождават във телата буреносна страст.
Разрошени коси! Прикосновение…
Събличат се! И пориви отекват във гърлата, мълчанието се руши…
Нахвърлят се един на друг, като животни от емоцията озверели,
И не се спират, докато водата в извора им на копнежа не се пресуши…
Образите им са истински красиви!
Платна! Но те рисуват с парещите устни по плътта…
А не случайно казват хората окото лесно лъжело се
и затова най-важна е сетивността!
Пред всеки можеш тялото си да разголиш,
душата ти обаче… Трудно ще е, знам!
Затова, за да обикнат хората човека, който криеш в себе си…
То първо трябва ти да го обикнеш сам!
© Съби Седник Всички права запазени