29.11.2009 г., 22:21 ч.

Есен 

  Поезия
675 0 1

Синкаво-сиви нюанси плават в небето без глас,
прегръщат се безмълвно и нежно,
бавно се сливат в прегръдка прохладна
и следи от раздяла чертаят милувката небесна.
Обгърната от шир небесна,
сама прелита птица изгубена,
промъква се между дирите размазани
и в сърцето на синевата изчезва.
Полъхът от трептящи, шушукащи листа
докосва като мелодия тъжна
заспиващи вече цветя
и извисява своята есенна песен.

© Мима Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??