22.05.2008 г., 16:24

Есен

1.2K 0 1

Есеният ден вали пред мен,
погребван от листата на загиваща върба.
Самотни хора отминават,

студените думи на вятъра нашепват за бяла красота.


Още ден и ще побелее пак нощта,

отново ще отмине тъжният сезон.

Всичко ще заспи и ще чака доверчиво

топлината на слънчевия допир.

Единствено върбата не потрепва.


Продължава да изпуска свойте листа,
образуващи пътека към нощта.
Разхождащ се човек се спира,

запленен от красотата на смъртта.

Усмихва се и продължава.

А самотната върба вече се е предала

пред скръбтта на ЕСЕНТА.

Сезонът на безутешна самота

бе създател на смъртта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Бушев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ех...че красива тъга навява твоят стих...
    а на мен страшно ми хареса...трогна ме...
    чудесно уловена емоция...есенна...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...