Падат пожълтелите листа,
рони сълзи мрачното небе
и въздиша нежно есента,
като тъжно мъничко дете.
Голи клони се навеждат,
сплитат немощни ръце,
птичките на юг поглеждат,
махат с мощните криле.
Златна есен ще гостува
на прекрасната земя,
тя с усмивка се любува
на света и щедростта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация