iskamdaznam (Виделина)
9 6
17.11.2010 г., 12:08 ч.

Есен 

  Поезия » Любовна
571 0 4

По рамото пак Есен ме докосва -
самотна я посрещах неведнъж.
Съблича се без глас, червенокоса,
а вятърът, разсеян и капризен,
подухва с мързел на неслужил мъж.

Дано косите ми поне закичи
с посърнал от очакването лист.
Но той разваля и гнездата птичи,
и листите издига нависоко,
понеже вятърът е егоист.

Стотици пъти всичко ти оплеска,
стотици пъти всичко ти простих.
Прощавам ти отново, с милост женска.
Ела, невернико, макар и късно,
тъй както римата в изплакан стих.

© Виделина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??