Есен
Есен.
Заваля. Вятърът довея куп листа.
Слънцето засрамено се скри,
облаци замрежиха
топлите му предани лъчи.
Есен.
Ти дошла си неусетно.
Ябълките, гроздето, смокините -
прибрани са в дълбокото мазе.
Душите ни ги грее споменът
за лятното и прелестно море.
Есен е.
Гората в златните одежди
разстила своя нежен чар
и вятърът донася мириса
на богат и спорен урожай.
Есен.
Отминалото лято е копнеж,
мираж, мечта за болка стара,
отминал, но оставил жар
в топлите ни всеотдайни длани.
Есен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Иванова Всички права запазени
