Есен-2
Есен-2
Над смълчаната топла вечер
из тия времена есенни:
и есенно злато потече,
и дъжд заваля от кестени...
От лудо искрящите дрожди
и въздухът кипна на вино,
разля се във тихите нощи:
упои ме и не премина...
... И благодарих на Съдбата
надарила ме със способност:
и да мълча пред Красотата
и да се радвам на Живота!...
Коста Качев,
Есента
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
