Есен

Поезия » Пейзажна

583 0 9

От облаците тъмни

небето натежа.

По ъглите му стръмни

аз мислено кръжа.

Небето се подпира

на рамото ми чак.

Дъждът дори не спира

пред къщния ми праг.

Обрулени, листата

се сурват по очи.

На вятъра устата

смразяващо фучи.

Уплашените птици

намират си чадър

под листните аплици

с боята на бакър.

И слънцето се крие -

не гледа тоз пейзаж.

А лятото се мие

и става на мираж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vedrina (Марина Стоянова)

Прекрасно...!!!

2016-06-11T23:53:06+03:00
lu4 (Мартина)

Леко и хубаво есенно стихотворение!

2014-09-28T21:27:03+03:00
koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря,Приятели, за неочаквано добрите коментарии и оценки!
Трогнат съм от вниманието и добронамереността ви!!
Поздрави от мен и хубава неделна вечер!!!!!

2014-09-28T18:57:19+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Никола, сътворил си една красива есенна приказка. Стихът ти е вълшебен - радвам се от сърце!Нови творчески успехи и добър ден!
Оценям те с най-високата оценка.

2014-09-28T14:15:00+03:00
alantuan (Георги)

Есента, като че ли е сезонът, към който пишещите стихове посягат най-предпазливо. Никола, според мен, е избрал най-правилния подход за обрисуването ѝ - лаконичен, но силно експресивен. Леката стъпка на стиха ни грабва, завърта и поставя насред голямата сцена на природата. Чудото на случващото се е задъхващо, а контрапунктът тук е подпряното на рамото, натежало небе. Като избледняващ, но никога напълно изчезаващ образ, лятото остава част от този пейзаж. То ще е в недрата и на смразяващата зима, и на буйната пролет,а също и в нашия оптимизъм за едно по-добро бъдеще. Най-искрен поздрав, Никола!!!

2014-09-28T12:24:38+03:00