От облаците тъмни
небето натежа.
По ъглите му стръмни
аз мислено кръжа.
Небето се подпира
на рамото ми чак.
Дъждът дори не спира
пред къщния ми праг.
Обрулени, листата
се сурват по очи.
На вятъра устата
смразяващо фучи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.