27 sept 2014, 21:40

Есен

577 0 9

От облаците тъмни

небето натежа.

По ъглите му стръмни

аз мислено кръжа.

 

Небето се подпира

на рамото ми чак.

Дъждът дори не спира

пред къщния ми праг.

 

Обрулени, листата

се сурват по очи.

На вятъра устата

смразяващо фучи.

 

Уплашените птици

намират си чадър

под листните аплици

с боята на бакър.

 

И слънцето се крие -

не гледа тоз пейзаж.

А лятото се мие

и става на мираж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно...!!!
  • Леко и хубаво есенно стихотворение!
  • Благодаря,Приятели, за неочаквано добрите коментарии и оценки!
    Трогнат съм от вниманието и добронамереността ви!!
    Поздрави от мен и хубава неделна вечер!!!!!
  • Никола, сътворил си една красива есенна приказка. Стихът ти е вълшебен - радвам се от сърце!Нови творчески успехи и добър ден!
    Оценям те с най-високата оценка.
  • Есента, като че ли е сезонът, към който пишещите стихове посягат най-предпазливо. Никола, според мен, е избрал най-правилния подход за обрисуването ѝ - лаконичен, но силно експресивен. Леката стъпка на стиха ни грабва, завърта и поставя насред голямата сцена на природата. Чудото на случващото се е задъхващо, а контрапунктът тук е подпряното на рамото, натежало небе. Като избледняващ, но никога напълно изчезаващ образ, лятото остава част от този пейзаж. То ще е в недрата и на смразяващата зима, и на буйната пролет,а също и в нашия оптимизъм за едно по-добро бъдеще. Най-искрен поздрав, Никола!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...