Sep 27, 2014, 9:40 PM

Есен

586 0 9

От облаците тъмни

небето натежа.

По ъглите му стръмни

аз мислено кръжа.

 

Небето се подпира

на рамото ми чак.

Дъждът дори не спира

пред къщния ми праг.

 

Обрулени, листата

се сурват по очи.

На вятъра устата

смразяващо фучи.

 

Уплашените птици

намират си чадър

под листните аплици

с боята на бакър.

 

И слънцето се крие -

не гледа тоз пейзаж.

А лятото се мие

и става на мираж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно...!!!
  • Леко и хубаво есенно стихотворение!
  • Благодаря,Приятели, за неочаквано добрите коментарии и оценки!
    Трогнат съм от вниманието и добронамереността ви!!
    Поздрави от мен и хубава неделна вечер!!!!!
  • Никола, сътворил си една красива есенна приказка. Стихът ти е вълшебен - радвам се от сърце!Нови творчески успехи и добър ден!
    Оценям те с най-високата оценка.
  • Есента, като че ли е сезонът, към който пишещите стихове посягат най-предпазливо. Никола, според мен, е избрал най-правилния подход за обрисуването ѝ - лаконичен, но силно експресивен. Леката стъпка на стиха ни грабва, завърта и поставя насред голямата сцена на природата. Чудото на случващото се е задъхващо, а контрапунктът тук е подпряното на рамото, натежало небе. Като избледняващ, но никога напълно изчезаващ образ, лятото остава част от този пейзаж. То ще е в недрата и на смразяващата зима, и на буйната пролет,а също и в нашия оптимизъм за едно по-добро бъдеще. Най-искрен поздрав, Никола!!!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...