Sep 27, 2014, 9:40 PM

Есен

579 0 9

От облаците тъмни

небето натежа.

По ъглите му стръмни

аз мислено кръжа.

 

Небето се подпира

на рамото ми чак.

Дъждът дори не спира

пред къщния ми праг.

 

Обрулени, листата

се сурват по очи.

На вятъра устата

смразяващо фучи.

 

Уплашените птици

намират си чадър

под листните аплици

с боята на бакър.

 

И слънцето се крие -

не гледа тоз пейзаж.

А лятото се мие

и става на мираж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно...!!!
  • Леко и хубаво есенно стихотворение!
  • Благодаря,Приятели, за неочаквано добрите коментарии и оценки!
    Трогнат съм от вниманието и добронамереността ви!!
    Поздрави от мен и хубава неделна вечер!!!!!
  • Никола, сътворил си една красива есенна приказка. Стихът ти е вълшебен - радвам се от сърце!Нови творчески успехи и добър ден!
    Оценям те с най-високата оценка.
  • Есента, като че ли е сезонът, към който пишещите стихове посягат най-предпазливо. Никола, според мен, е избрал най-правилния подход за обрисуването ѝ - лаконичен, но силно експресивен. Леката стъпка на стиха ни грабва, завърта и поставя насред голямата сцена на природата. Чудото на случващото се е задъхващо, а контрапунктът тук е подпряното на рамото, натежало небе. Като избледняващ, но никога напълно изчезаващ образ, лятото остава част от този пейзаж. То ще е в недрата и на смразяващата зима, и на буйната пролет,а също и в нашия оптимизъм за едно по-добро бъдеще. Най-искрен поздрав, Никола!!!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...