23.06.2014 г., 22:38

Есен

581 0 0

           ЕСЕН

 

Ще остарея като есента,

с величие на багрите ù огнени.

С натежали от любов листа

отронени като дните от живота ми.

Скрила толкоз топлина,

която съм откраднала от залеза,

в последен листопаден танц ще се въртя

с порива на вятъра.

Стаила толкова въздишки

и мъдра като таз земя,

посипана с палитра от листа.

Ще остарея като есента.

Последния ù топъл дъх на теб ще посветя!

Ц. Тодорова

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цонито Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...