23.06.2014 г., 22:38

Есен

570 0 0

           ЕСЕН

 

Ще остарея като есента,

с величие на багрите ù огнени.

С натежали от любов листа

отронени като дните от живота ми.

Скрила толкоз топлина,

която съм откраднала от залеза,

в последен листопаден танц ще се въртя

с порива на вятъра.

Стаила толкова въздишки

и мъдра като таз земя,

посипана с палитра от листа.

Ще остарея като есента.

Последния ù топъл дъх на теб ще посветя!

Ц. Тодорова

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цонито Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...