ЕСЕН
Ще остарея като есента,
с величие на багрите ù огнени.
С натежали от любов листа
отронени като дните от живота ми.
Скрила толкоз топлина,
която съм откраднала от залеза,
в последен листопаден танц ще се въртя
с порива на вятъра.
Стаила толкова въздишки
и мъдра като таз земя,
посипана с палитра от листа.
Ще остарея като есента.
Последния ù топъл дъх на теб ще посветя!
Ц. Тодорова
© Цонито Тодорова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
