ЕСЕН
Ще остарея като есента,
с величие на багрите ù огнени.
С натежали от любов листа
отронени като дните от живота ми.
Скрила толкоз топлина,
която съм откраднала от залеза,
в последен листопаден танц ще се въртя
с порива на вятъра.
Стаила толкова въздишки
и мъдра като таз земя,
посипана с палитра от листа.
Ще остарея като есента.
Последния ù топъл дъх на теб ще посветя!
Ц. Тодорова
© Цонито Тодорова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
