ЕСЕН
Ще остарея като есента,
с величие на багрите ù огнени.
С натежали от любов листа
отронени като дните от живота ми.
Скрила толкоз топлина,
която съм откраднала от залеза,
в последен листопаден танц ще се въртя
с порива на вятъра.
Стаила толкова въздишки
и мъдра като таз земя,
посипана с палитра от листа.
Ще остарея като есента.
Последния ù топъл дъх на теб ще посветя!
Ц. Тодорова
© Цонито Тодорова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
