С есента дойде
и както топлите багри
след пожара на лятото
оцветяват света,
така ти украси живота ми
след изгорелите рани.
Но цветовете само изглеждат топли,
а на мен ми е студено.
Виждам слънцето,
но то е така далече.
Не си го вземай,
да не реша, че не съществува вече.
Приближи го
да ме стопли малко.
Припомни ми какво е Любов.
Моля те,
не си отивай като есента...
© Вероника Всички права запазени
Вярвам в това и във стиховете ти....
Поздравления!!!Истинска ти обичаш!!!