С есента дойде
и както топлите багри
след пожара на лятото
оцветяват света,
така ти украси живота ми
след изгорелите рани.
Но цветовете само изглеждат топли,
а на мен ми е студено.
Виждам слънцето,
но то е така далече.
Не си го вземай,
да не реша, че не съществува вече.
Приближи го
да ме стопли малко.
Припомни ми какво е Любов.
Моля те,
не си отивай като есента...
© Вероника All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
