С есента дойде
и както топлите багри
след пожара на лятото
оцветяват света,
така ти украси живота ми
след изгорелите рани.
Но цветовете само изглеждат топли,
а на мен ми е студено.
Виждам слънцето,
но то е така далече.
Не си го вземай,
да не реша, че не съществува вече.
Приближи го
да ме стопли малко.
Припомни ми какво е Любов.
Моля те,
не си отивай като есента...
© Вероника All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
