7.10.2018 г., 0:45  

Есен

1.4K 0 5

Откакто си при мен на този свят
животът ми превърна се в подарък.
Щом бузките ти в розово цъфтят
Октомври става по-красив и ярък.

 

И облаците лилави висят
като изпрани дрешки на простира.
И ветровете шеметни свистят
и свежест в атмосферата извира.

 

Дъждът напява ти приспивна песен
и влива ти спокойствие в кръвта.
Навън е хладна, мрачна, тъжна есен
прегърнала заспала пролетта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

12 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...