Отлетели от стрехите бели,
нижат птиците тъжни ята.
Над поля, над села полетели…
и долита след тях есента.
И във багри разцъфва гората,
а пък сутрин се крие в мъгла.
После втурва се бурният вятър
и постила килим от листа.
С голи клони притихва гората.
Струи хладни пролива дъждът.
Затанцува ли в студ Северняка…
в бели дипли поляга снегът.
© Райна Иванова Всички права запазени