Отлетели от стрехите бели,
нижат птиците тъжни ята.
Над поля, над села полетели…
и долита след тях есента.
И във багри разцъфва гората,
а пък сутрин се крие в мъгла.
После втурва се бурният вятър
и постила килим от листа.
С голи клони притихва гората.
Струи хладни пролива дъждът.
Затанцува ли в студ Северняка…
в бели дипли поляга снегът.
© Райна Иванова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
