Море от златни класове,
червено грозде и небе,
разстила се септември над света
и стават малки чудеса.
Дете със раничка в ръчичка,
към знанието смело тичка,
ще учи буквите красиви,
а баба му ще прави зимнина от сливи.
Ракийка във казана се вари,
да има цяр за зимни дни.
Прелитат птици в групи на ята
и търсят топлите места.
Листата горски пожълтяват
и дните дълги се смаляват,
а слънцето смирено си заспива —
то има нужда да почива.
Мъгла и дъжд, разкаляна земя,
чадъри много - смръщени лица,
забързаният град в неоново блести,
не вижда есенните красоти.
Людмила Стоянова
© Lyudmila Stoyanova Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Есента - сезон на равносметка, сезон на мъдрост, сезон на тъжна красота »