16.10.2024 г., 19:25

Есен

568 0 2


Море от златни класове, 
червено грозде и небе, 
разстила се септември над света 
и стават малки чудеса.

Дете със раничка в ръчичка, 
към знанието смело тичка, 
ще учи буквите красиви, 
а баба му ще прави зимнина от сливи.

 Ракийка във казана се вари, 
да има цяр за зимни дни. 
Прелитат птици в групи на ята
 и търсят топлите места. 

Листата горски пожълтяват
 и дните дълги се смаляват,
 а слънцето смирено си заспива — 
то има нужда да почива.

 Мъгла и дъжд, разкаляна земя,
 чадъри много - смръщени лица,

забързаният град в неоново блести, 
не вижда есенните красоти.
Людмила Стоянова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Lyudmila Stoyanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...