16 окт. 2024 г., 19:25

Есен

559 0 2


Море от златни класове, 
червено грозде и небе, 
разстила се септември над света 
и стават малки чудеса.

Дете със раничка в ръчичка, 
към знанието смело тичка, 
ще учи буквите красиви, 
а баба му ще прави зимнина от сливи.

 Ракийка във казана се вари, 
да има цяр за зимни дни. 
Прелитат птици в групи на ята
 и търсят топлите места. 

Листата горски пожълтяват
 и дните дълги се смаляват,
 а слънцето смирено си заспива — 
то има нужда да почива.

 Мъгла и дъжд, разкаляна земя,
 чадъри много - смръщени лица,

забързаният град в неоново блести, 
не вижда есенните красоти.
Людмила Стоянова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Lyudmila Stoyanova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...