ЕСЕН
Живея в свят на сенки
в безмислените дни
и аз сега съм сянка в техните очи!
Сега в спомените си далечни,
се скитам, ей така...
И пак така неволно, напомняш ми за есеннта!
И погледът ти стъклен, косите ти развени,
докосваш ме и тръпна в ръцети ти студени...
Сега умирам бавно, потънала в тъгата,
за миналите дни далич от самотата!
В илюзия живеех и вярвала съм сляпо ...