Есен е
Всичко вилнеещо в жарката гръд,
като птица към топлото литна,
Все така сезоните се менят,
и отново пак есен пристигна.
И видях по дланите на дете,
как за сбогом птици накацаха,
Запулсира от радост сърце.
На чистотата птиците се довериха.
.И протегнах ръка, ала само спомени
зацвърчаха сякаш пролет дойде.
В любовта следите не са изгубени,
защото са лъчите на слънце.
Само миг на отпускане. Сън.
Всичко е на своето място.
Аз съм цялата обич и звън,
и нищо друго не се е случвало.
...няма ги сълзите от горест...
и небето от болка не е потъмнявало.
Тичам на воля във росната ръж,,
и сърцето със ден не е остаряло...
Есен е. И е толкова хубава,
Минало, бъдеще...всичко се слива.
Настоящето е правата крива.
Есенната любов е най - красива...
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
