12.11.2015 г., 21:24 ч.

Есен - и песен за трима 

  Поезия » Хумористична
720 0 3


Есен
 - и песен за трима… на зима
 

 

 

Сива, безпесенна,

късната есен

в клоните

гони

ръждиви листа.

Ниско надвесени,

нейде понесени,

облаци сиви,

лениви,

пълзят.
                                    
 

                      Гледам невесело

съпруга. Отнесено

сиамската котка

прикотквам

с ръка.

Светят очите ù

в червено, не питат -

гняв ясно,

безгласно

подсказват така.

 
 

Напразно фучиш ти 

и плашиш с очища,

с мълнии

пълни,

котенце, ти.

Паля камината -

по зимному

тримата, 

щастливи да стоплим

души и пети.

 

     

© Венета Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Може би...ако я нямаше котката! Човек никога не знае какво му мисли една сиамка, особено като станат очите й червени! А ревността й често изпитвам на гърба си...Благодаря за свежия коментар, Валери, разсмя ни и двамата /котката остана сериозна/) Хубава вечер!
  • Благодаря, Иво! Самата есен тази година е песен, лее се като златна река! Поздрави!
  • Много ми хареса ритъма на текста,някак си се лееСмисъла също, разбира се


    Поздрави!
Предложения
: ??:??