Есен - и песен за трима
Есен - и песен за трима… на зима
Сива, безпесенна,
късната есен
в клоните
гони
ръждиви листа.
Ниско надвесени,
нейде понесени,
облаци сиви,
лениви,
пълзят.
Гледам невесело
съпруга. Отнесено
сиамската котка
прикотквам
с ръка.
Светят очите ù
в червено, не питат -
гняв ясно,
безгласно
подсказват така.
Напразно фучиш ти
и плашиш с очища,
с мълнии
пълни,
котенце, ти.
Паля камината -
по зимному
тримата,
щастливи да стоплим
души и пети.
© Венета All rights reserved.
) Хубава вечер!
