Есенно утро. Очаквани мигове –
глътка надежда, стрък светлина;
мъдра решителност, море от желания.
Изгрява в небето цветна дъга.
Мокри алеи се стичат към плажа.
Търкаля се времето по стария мост.
Закъснели смокини помахват на ятото,
отнасящо лятото нейде далеч...
Във детска шепа есенно листо
и кестен – смешна икебана.
Цигулка нежно вечерта
на мелодия косите разпилява...
© Радослава Антонова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Есента - сезон на равносметка, сезон на мъдрост, сезон на тъжна красота »