27.10.2024 г., 11:29

Есен край морето

730 1 0

Есенно утро. Очаквани мигове –
глътка надежда, стрък светлина;
мъдра решителност, море от желания.
Изгрява в небето цветна дъга.

 

Мокри алеи се стичат към плажа.
Търкаля се времето по стария мост.
Закъснели смокини помахват на ятото,
отнасящо лятото нейде далеч...

 

Във детска шепа есенно листо
и кестен – смешна икебана.
Цигулка нежно вечерта
на мелодия косите разпилява...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...