27.10.2024 г., 11:29

Есен край морето

741 1 0

Есенно утро. Очаквани мигове –
глътка надежда, стрък светлина;
мъдра решителност, море от желания.
Изгрява в небето цветна дъга.

 

Мокри алеи се стичат към плажа.
Търкаля се времето по стария мост.
Закъснели смокини помахват на ятото,
отнасящо лятото нейде далеч...

 

Във детска шепа есенно листо
и кестен – смешна икебана.
Цигулка нежно вечерта
на мелодия косите разпилява...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...