Есен моя, моя златна есен

9.10.2007 г., 10:10 ч.

Поезия

1354 0 8

Есен моя,
златокоса, хубава!
Тъжна есен, тиха и замислена!

Ние с тебе
много се обичаме,
затова, че много си приличаме!

Тъжен вятър
вее над земята ти -
тоя вятър вее и в душата ми!

Облаците твои -
те са мислите:
бедни, безнадеждни и нерадостни.

Дъждовете твои
са сълзите ми -
от обиди и от гняв изплакани.

В тебе рядко
грейва слънце весело -
в мене рядко пламва кратка веселост.

Ти след малко
ставаш пак замислена,
аз - след малко - ставам пак безрадостен.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

SARNE42 (Елена Димова)

2007-10-29T17:49:32+02:00

През златната есен златни плодове се събират, Ангар. Не обръщай внимание на глупаците. Те не могат друго.
Анел (Лена Рачкова)

2007-10-10T19:57:30+03:00

Много хубаво и много тъжно. Пожелавам повече слънчеви моменти.
jantreya (Валентина Шейтанова)

2007-10-10T17:39:16+03:00

Прекрасен стих!Познати чувства.
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-10-09T14:29:10+03:00

Този Ангар, който тук видях
е ПРЕКРАСЕН! С обич.
аннавлад (Анна Дюлгерова)

2007-10-09T13:57:04+03:00

Страхотно сравнение!
тюркоаз (Мариола Томова)

2007-10-09T12:50:18+03:00

Искрено, замислено, есенно...
ПОЗДРАВИ!!!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2007-10-09T12:31:52+03:00

ЧУДЕСЕН СТИХ!
Индиана (Криси)

2007-10-09T10:26:22+03:00

...тоя вятър вее и в душата ми!...
Дано скоро завеят топли ветрове, чувствителна Рибке! Браво!