Есен моя, моя златна есен
Есен моя,
златокоса, хубава!
Тъжна есен, тиха и замислена!
Ние с тебе
много се обичаме,
затова, че много си приличаме!
Тъжен вятър
вее над земята ти -
тоя вятър вее и в душата ми!
Облаците твои -
те са мислите:
бедни, безнадеждни и нерадостни.
Дъждовете твои
са сълзите ми -
от обиди и от гняв изплакани.
В тебе рядко
грейва слънце весело -
в мене рядко пламва кратка веселост.
Ти след малко
ставаш пак замислена,
аз - след малко - ставам пак безрадостен.
© Ангел Чортов All rights reserved.
