Oct 9, 2007, 10:10 AM

Есен моя, моя златна есен

  Poetry
1.6K 0 8

Есен моя,
златокоса, хубава!
Тъжна есен, тиха и замислена!

Ние с тебе
много се обичаме,
затова, че много си приличаме!

Тъжен вятър
вее над земята ти -
тоя вятър вее и в душата ми!

Облаците твои -
те са мислите:
бедни, безнадеждни и нерадостни.

Дъждовете твои
са сълзите ми -
от обиди и от гняв изплакани.

В тебе рядко
грейва слънце весело -
в мене рядко пламва кратка веселост.

Ти след малко
ставаш пак замислена,
аз - след малко - ставам пак безрадостен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...