Oct 9, 2007, 10:10 AM

Есен моя, моя златна есен 

  Poetry
1356 0 8

Есен моя,
златокоса, хубава!
Тъжна есен, тиха и замислена!

Ние с тебе
много се обичаме,
затова, че много си приличаме!

Тъжен вятър
вее над земята ти -
тоя вятър вее и в душата ми!

Облаците твои -
те са мислите:
бедни, безнадеждни и нерадостни.

Дъждовете твои
са сълзите ми -
от обиди и от гняв изплакани.

В тебе рядко
грейва слънце весело -
в мене рядко пламва кратка веселост.

Ти след малко
ставаш пак замислена,
аз - след малко - ставам пак безрадостен.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??