Oct 9, 2007, 10:10 AM

Есен моя, моя златна есен

  Poetry
1.6K 0 8

Есен моя,
златокоса, хубава!
Тъжна есен, тиха и замислена!

Ние с тебе
много се обичаме,
затова, че много си приличаме!

Тъжен вятър
вее над земята ти -
тоя вятър вее и в душата ми!

Облаците твои -
те са мислите:
бедни, безнадеждни и нерадостни.

Дъждовете твои
са сълзите ми -
от обиди и от гняв изплакани.

В тебе рядко
грейва слънце весело -
в мене рядко пламва кратка веселост.

Ти след малко
ставаш пак замислена,
аз - след малко - ставам пак безрадостен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...