Есен на Царевец

                                на Корнелия

1.

Животът тук кипял от страсти,

примирал нощем от любов,

но Обич сменяли за Власт и

бил ножът зад гърба готов...

В притворство на витийно слово

се криел всеки царствен гост,

а чашите били с отрова

в “Наздраве!“- вдигнатия тост...

....И може би Проклятието

постигнало ги за това-

превърнати тук в тия камъни

обрасли с мъх и със трева!..

2.

Чуй, бият пак камбаните

със радост неизменна

и людете подканят те

към време за вечерня...

...А спрели на Отвъдното

край бягащия огън-

да бъдем техни съдници,

но да не съдим строго...

3.

В Живота тъй е отредено:

сами Потомците, по право

да съдят Миналото Време,

а не защото заслужават...

...Ала осмислени през Вековете

от Лудост в чувствата лишени-

изглеждат страшни Греховете

в предшестващите Поколения...

А нас когото ни разнищват

един ден, още неродените,

те да ни съдят ако искат,

но други ще са им проблемите,

ако в Живота не опазят

от нашата Любов Началото:

и във Душите като празник,

и като Тържество на Тялото...

 4.

Над царственият хълм тревожно

се скупчват облаци разнищени...

(Живеем неразумно сложно

и самоубийствено, не мислиш ли!..)

От стражевите кули затръбиха

и възвестиха някаква победа,

но изведнъж- над хълма стана тихо:

навярно победилите  погребваха...

И дрипав Жрец с очи оцъклени

безумен там крещи: “Анатема!“,

а клетвата неистова и пъклена

със ярост е към нас запратена,

но ние пазим светлата си Ерес

в душите защитена от Проклятия-

танцувайки в лудуващата Есен

на Вятъра във страстните обятия...

5.

И към Любовта вървим тъй както,

и към ураганен Вятър,

но Времето е страшно кратко

под звездият небесен шатър

да мога да ти се наситя,

да мога да те наобичам

преди, като църковен ктитор,

да разбера, че съм излишен

когато е завършен Храма

и хората си разотидат,

а името ми- ще е само

изографисано в апсидата*...

Не искам Векове Безсмъртие,

а Тленност с тебе да споделям

и тук пред Паметта на Първите-

днес Вечност за Любов заменям!...

*апсида(гр. apsis, idos- свод, арка)-

източната част на православен християнски

храм, която е полукръгла, със свод.

 6.

Ти си палаво слънчево зайче

затрептяло във мойта душа,

а угаснеш ли някога, знай че

много тъжна ще бъде нощта...

Ще измрат от тъга и щурците,

че без Обич, какъв ти Живот!..

Ще излязат от гроба Предците

по земята да търсят Любов!..

Ще се върнат назад Вековете

на коне устрелени в галоп,

ще беснеят край нас Ветровете

без Надежда за Втори Живот!...

7.

Сегашното и Миналото Време

противно на Природния Закон

в краката ти ще сложа без проблеми,

а тоя камък тука ще е трон

и царствена Корона в Лудостта си

ще изплета от златните листа-

ще те изпиша във иконостаси

да осветя с лика ти Есента...

И Цялата си Власт ще ти отстъпя

над Времето все още не дошло,

а то ни чака някъде по пътя-

да идем, да го срещнем с Тържество...

Красив килим от Нежност ще постеля

във мамещият шепот на нощта,

та дрехите ненужни вече  снели

да легнем подлудели от Страстта...

8.

           епилог

.....И ако в някой ден премине Лудостта ни

и осъзнаем гибелното във Страстта-

ей тоя трон от камък ще остане

със спомена за нас във Вечността...

 д-р Коста Качев

Велико Търново

Царевец