Есен вън на прага ми се кротна
Есента житейска пред вратата
сетното си цвете ми остави,
топъл шал – пред сън да се намятам
щом засвири вятърът октави.
Топъл чай, ми спретна за минута,
та дано душата ми разгали,
мислех, че с тъгата ми нечута,
ще си палим старите мангали,
ще си пием виното, самотна,
ще е тази вечер, като всяка...
Есен вън на прага ми се кротна...
Сетната ми обич да дочака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
