Днес е златна чудна есен.
Обагрила е дните с пъстроцветните листа
на щастливо и безгрижно детство.
И черковните камбани пеят със радостен тон
и играят те, и радват се.
Децата тичат свободни сред листата
и пеят радостни песни за дъгата.
Ах, колко топло е -
сякаш май, а не септември.
А днес е мрачна тъжна есен.
И листата суха са и
тъй грозно жълти ми се виждат.
И отдавна вече пораснали са за игри.
И камбаните във черквата ридаят с погребален тон,
жални тъжни песни на смъртта.
И вече топло е, като през декември…
© Морела Морт Всички права запазени